Организаторите на Менар: Различната религия не е опасна
Това са хората, които стоят зад фестивала " София Менар ", чието седмо издание цялостни залите на няколко столични киносалона и което ни среща с една колкото близка, толкоз и далечна философия за живота - тази на ислямските общества. В разгара на фестивала им зададохме няколко въпроса, на които те бяха задоволително общителни да отговорят, въпреки и времето им сега да е много нищожно.
Ако би трябвало да улесните човек, който не ви познава – кой е Ангел и кой е Здравко? Представете се в резюме.
Ангел е приключил тюркология, а Здравко – кинознание. Двамата сме моторът на “Позор ” и организираме фестивалите “София Менар ”, “Северно зарево ” и “София Байтинг Докс ”. Работим по тези три събития целогодишно: от селекцията на филмите през преводите и надписите до подготовката на рекламните материали и самата рекламна акция – всичко това го вършим ние двамата. Засега ни се получава.
Как се роди концепцията за “Менар ”? Трудно ли беше първоначално и какво се промени за тези години?
“Менар ” се роди преди 7 години, когато беше дребен план, наименуван “Цветята на Корана ”. Тогава програмата включваше 15 заглавия, през днешния ден демонстрираме над 60 кино лентата. Тогава ние по всевъзможен метод се опитвахме да убедим разпространителите да ни дават някое заглавие за присъединяване, през днешния ден хиляди продуценти изпращат филмите си за фестивала и ние отсяваме дребен брой, които да доближат до феновете. В началото и феновете бяха много по-малко, само че въпреки всичко задоволително, с цел да забележим, че интерес към културата на Близкия изток и Северна Африка има. С годините публиката се усилва с всяко следващо издание. Има фенове, с които сме се срещнали първоначално през 2009 година и които, в този момент като се срещнем на някоя прожекция, ни напомнят по какъв начин тогава едвам се е събирала една група от по 50 запалянковци в залата. А през днешния ден вървят да си купуват билети авансово, тъй като постоянно и билетите свършват.
Колко такива кинофестивала има в Европа?
Има много такива конгреси, най-големият е в Малмьо, където раздават и награди. Ние следим изкъсо тяхната стратегия. Има огромен фестивал на турския филм в Амстердам, с тях също държим връзка. Повечето от тези фестивали са без конкурсен темперамент и демонстрират най-хубавото, снимано през годината. На Балканите ние сме водещият фестивал за ислямска просвета. Все по-често шефове на други фестивали влизат в контакт с нас, с цел да желаят заглавия, които ние сме селектирали.
В светлината на конфликта сред културите какво реализира съгласно вас един подобен фестивал?
Фестивалът е един мост, по който се опитваме да накараме от ден на ден хора да преминат, с цел да видят, че другата вяра не е рискова и че другите обичаи единствено обогатяват индивида. Това, че от ден на ден фенове идват на кино, ни радва, тъй като значи, че тези, които един път са минали по моста, не се опасяват да го създадат още веднъж.
Видях цялостни зали, с което ви приветствам, само че се чудя това конюнктурно събитие ли е?
Тези фенове ние ги “отглеждаме ” към този момент 7 години. С всяко минало издание публиката се удвоява по отношение на предходното. Имаме непрестанен контакт със феновете, виждаме се с тях след прожекциите – хвалят ни, порицават ни, поучават ни. Тази връзка сме я основали още от първото издание на фестивала и ни е прелестно да виждаме лица, които години наред срещаме по време на фестивалните дни.
Дочухме, че пускате бежанците в България гратис на прожекциите. Идват ли тези хора и какво споделят?
Идват и доста се радват, че стават част от фестивалната аудитория. Имат си доброволци, които ги провеждат и ги водят в Дома на киното. Ние от три години работим с бежанци и вратите на салоните са отворени за тях. Искаме да им дадем и малко духовна храна. Преди няколко месеца занесохме едни пакети с учебници и образователни пособия по български език в бежанския център в Овча купел. Българският е наложителен за тях. Решихме да създадем по този начин, че да им е забавно да го учат.
Каква е българската кинопублика, какво обича и какво не?
Това и ние не можем да кажем. Публиката постоянно ни изненадва. Някои филми, които сме селектирали с концепцията, че ще минат напълно камерно и по тази причина са програмирани в по-малки зали, се оказват скрити шлагери на фестивала и се постанова да имат спомагателни прожекции, с цел да ги видят всички искащи. Получава се и противоположното. Но едно нещо сме разбрали: за всеки филм си има фенове. Кой филм да гледаме наложително?
Много е мъчно да кажем едно заглавие. Гледайте иранските самостоятелни филми, тъй като селекцията е извънредно мощна и за първи път всички те могат да се видят на един фестивал. Отличени са на доста кино фестивали, само че на никое място не е имало подобен фокус върху самостоятелното иранско кино. Разпространителят Мохамад Атебай направи огромен жест, като се съгласи най-хубавите заглавия от каталога на “Ираниън Индипендънтс ” да бъдат обособени като обособен фокус на “София Менар ”.
Какво още ви се ще да извършите?
Искаме да можем да си позволим да каним повече посетители на “София Менар ”. Тази година прожекциите с представяния минават доста сполучливо, залите са цялостни, феновете задават въпроси на режисьорите след кино лентата, ползата към гостите е огромен. Това е идната ни цел – да каним повече създатели, които да показват филмите си пред българската аудитория.
Ако би трябвало да улесните човек, който не ви познава – кой е Ангел и кой е Здравко? Представете се в резюме.
Ангел е приключил тюркология, а Здравко – кинознание. Двамата сме моторът на “Позор ” и организираме фестивалите “София Менар ”, “Северно зарево ” и “София Байтинг Докс ”. Работим по тези три събития целогодишно: от селекцията на филмите през преводите и надписите до подготовката на рекламните материали и самата рекламна акция – всичко това го вършим ние двамата. Засега ни се получава.
Как се роди концепцията за “Менар ”? Трудно ли беше първоначално и какво се промени за тези години?
“Менар ” се роди преди 7 години, когато беше дребен план, наименуван “Цветята на Корана ”. Тогава програмата включваше 15 заглавия, през днешния ден демонстрираме над 60 кино лентата. Тогава ние по всевъзможен метод се опитвахме да убедим разпространителите да ни дават някое заглавие за присъединяване, през днешния ден хиляди продуценти изпращат филмите си за фестивала и ние отсяваме дребен брой, които да доближат до феновете. В началото и феновете бяха много по-малко, само че въпреки всичко задоволително, с цел да забележим, че интерес към културата на Близкия изток и Северна Африка има. С годините публиката се усилва с всяко следващо издание. Има фенове, с които сме се срещнали първоначално през 2009 година и които, в този момент като се срещнем на някоя прожекция, ни напомнят по какъв начин тогава едвам се е събирала една група от по 50 запалянковци в залата. А през днешния ден вървят да си купуват билети авансово, тъй като постоянно и билетите свършват.
Колко такива кинофестивала има в Европа?
Има много такива конгреси, най-големият е в Малмьо, където раздават и награди. Ние следим изкъсо тяхната стратегия. Има огромен фестивал на турския филм в Амстердам, с тях също държим връзка. Повечето от тези фестивали са без конкурсен темперамент и демонстрират най-хубавото, снимано през годината. На Балканите ние сме водещият фестивал за ислямска просвета. Все по-често шефове на други фестивали влизат в контакт с нас, с цел да желаят заглавия, които ние сме селектирали.
В светлината на конфликта сред културите какво реализира съгласно вас един подобен фестивал?
Фестивалът е един мост, по който се опитваме да накараме от ден на ден хора да преминат, с цел да видят, че другата вяра не е рискова и че другите обичаи единствено обогатяват индивида. Това, че от ден на ден фенове идват на кино, ни радва, тъй като значи, че тези, които един път са минали по моста, не се опасяват да го създадат още веднъж.
Видях цялостни зали, с което ви приветствам, само че се чудя това конюнктурно събитие ли е?
Тези фенове ние ги “отглеждаме ” към този момент 7 години. С всяко минало издание публиката се удвоява по отношение на предходното. Имаме непрестанен контакт със феновете, виждаме се с тях след прожекциите – хвалят ни, порицават ни, поучават ни. Тази връзка сме я основали още от първото издание на фестивала и ни е прелестно да виждаме лица, които години наред срещаме по време на фестивалните дни.
Дочухме, че пускате бежанците в България гратис на прожекциите. Идват ли тези хора и какво споделят?
Идват и доста се радват, че стават част от фестивалната аудитория. Имат си доброволци, които ги провеждат и ги водят в Дома на киното. Ние от три години работим с бежанци и вратите на салоните са отворени за тях. Искаме да им дадем и малко духовна храна. Преди няколко месеца занесохме едни пакети с учебници и образователни пособия по български език в бежанския център в Овча купел. Българският е наложителен за тях. Решихме да създадем по този начин, че да им е забавно да го учат.
Каква е българската кинопублика, какво обича и какво не?
Това и ние не можем да кажем. Публиката постоянно ни изненадва. Някои филми, които сме селектирали с концепцията, че ще минат напълно камерно и по тази причина са програмирани в по-малки зали, се оказват скрити шлагери на фестивала и се постанова да имат спомагателни прожекции, с цел да ги видят всички искащи. Получава се и противоположното. Но едно нещо сме разбрали: за всеки филм си има фенове. Кой филм да гледаме наложително?
Много е мъчно да кажем едно заглавие. Гледайте иранските самостоятелни филми, тъй като селекцията е извънредно мощна и за първи път всички те могат да се видят на един фестивал. Отличени са на доста кино фестивали, само че на никое място не е имало подобен фокус върху самостоятелното иранско кино. Разпространителят Мохамад Атебай направи огромен жест, като се съгласи най-хубавите заглавия от каталога на “Ираниън Индипендънтс ” да бъдат обособени като обособен фокус на “София Менар ”.
Какво още ви се ще да извършите?
Искаме да можем да си позволим да каним повече посетители на “София Менар ”. Тази година прожекциите с представяния минават доста сполучливо, залите са цялостни, феновете задават въпроси на режисьорите след кино лентата, ползата към гостите е огромен. Това е идната ни цел – да каним повече създатели, които да показват филмите си пред българската аудитория.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ